Бунарджика или Хълмът на изворите е едно от тепетата на Пловдив. Официалното му име е Хълм на Освободителите. Името Бунарджик идва от турската дума "бунар", която означава кладенец, и символизира множество извори на хълма. По времето на римската епоха е бил известен и като хълма на Херкулес, понеже тук е била издигната голяма статуя на героя. Със своята височина от 108 метра, той е второто по височина тепе на Пловдив след Джамбаз тепе (285 м.). Бунарджика се намира на запад от центъра на Пловдив. Първото му залесяване се извършва след Руско-турската освободителна война през 1881 г., когато на хълма е построен Руският паметник, посветен на освобождението на Пловдив от турско робство. През 1901 г. тук е построен първият открит ресторант. След Втората Световна Война през 1954 г. на върха на хълма се издига втори паметник, наречен Паметник на Съветската армия, но повече познат като Паметник на Альоша, с чието име често наричат и самото тепе. Името Альоша идва от факта, че изобразеният воин е прототип на руския войник Алексей Скурлатов. Паметникът е внушителна статуя върху постамент от гранит и е висок 10.5 метра. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи "Слава на непобедимата съветска армия освободителка". Създаден е от скулпторите Васил Радославов, Коцев, Топалов, и Занов. Официално е открит през 1957 г. От тази най-висока точка на Бунарджика се открива прекрасна панорамна гледка към Пловдив и Родопите. От десетилетия Бунарджика е предпочитано място за разходки, отдих и забавление на открито. Хълмът е обявен за природна забележителност.