Символът на Пловдив - Старият град - е обявен за архитектурно-исторически резерват през 1956 г. Той включва множество паметници от античността като Римския театър и археологическия комплекс на Небет тепе, както и уникална колекция от автентични Възрожденски къщи. Емблематични за Стария град са къщите от т.нар. "пловдивски тип" - несиметрични (XVIII век) и симетрични (IX век) къщи с гевгирен строеж (дървена конструкция с пълнеж от непечени тухли). Най-ярките представители на несиметричната пловдивска къща са Фурнаджиевата къща, Данчовата къща, къщата на хаджи Власаки Чохаджията. За тях са характерни изразителни фасади, разчупени от еркери, отворени към двора чардаци и пруст с дървена колонада в приземието. Симетричните пловдивски къщи възникват през 30-те години на IX век. Характерните им черти са богата барокова украса на стените, пищна резба по таваните, вратите и мебелите, наличието на просторен салон (хайет), около който се разполагат еднакви по брой и размер стаи. Едни от най-представителните симетрични къщи в Стария Пловдив са къщата на Аргир Коюмджиоглу (Етнографския музей), къщите на богатите пловдивски търговци Степан Хиндлиян и Димитър Георгиади, къщата на хаджи Панайот (Балабановата къща), къщата на Георги Мавриди (Ламартиновата къща), Хаджикалчевата къща, Скобелевата къща с постоянна експозиция на Георги Божилов - Слона (1935-2001), къщата на д-р Стоян Чомаков с постоянна експозиция на Златю Бояджиев (1903-1976). Един от символите на Стария Пловдив е и архитектурният ансамбъл Хисар капия - източната крепостна порта на града от дълбока древност.