Небет тепе е турското име (ньобет - стража) на Хълмът на стражите, който заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе оформят т.нар. Трихълмие на Пловдив. Небет тепе е мястото, на което няколко праисторически племена поставят основите на днешния Пловдив. И днес тук могат да се видят останки от тяхното поселище. На негово място през XII век пр.н.е. траките основават свой град, наречен Евмолпия - един от най-големите градски центрове на Европа за това време. Характерни за този тип градски центрове са дебелите и здрави крепостни стени, като най-старата част на крепостта е направена с циклопски градеж, т.е. чрез големи сиенитни блокове, подредени плътно без каквато и да е спойка. В рамките на крепостните стени са се намирали дворец и светилище. С времето Евмолпия се разраства по територията на цялото Трихълмие и достига до неговото подножие, като старата част на града остава като крепост на градския акропол в най-високата част на Небет тепе. От времето на Евмолпия в момента са останали части от западната крепостна стена с голяма четириъгълна кула и вход от вътрешната й страна. От времето на римската епоха през VI век и Юстиниан Велики се е запазила потерна (таен изход със стъпала в скалния масив, отвеждащи до десния бряг на Марица), направена като преустройство на северната стена. От времето на българското средновековие и най-вече от времето на Второто българско царство е запазено впечатляващо правоъгълно водохранилище с огромната вместимост от 3000 литра. Водохранилищата от това време били използвани като източници на вода по време на вражески обсади. Археологическият комплекс на Небет тепе е паметник на културата с национално значение.